КОЗУНАКЪТ

На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци.

От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче!" Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости?".

Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма."